За книгата: 2005 г. / Б. Поплавски, В. Варшавски, Ю. Фелцен успяха да влязат в историята на емигрантската литература от 1920–1930 г. в парадоксалното качество на незабелязани писатели, изпаднали от историята. Повече от успешният В. Набоков формално принадлежи към същото „незабелязано поколение“. Показвайки как се формира противоречивият образ на поколението, на какви стратегии, ценности и социални механизми се опира, авторът изследва логиката на една особена колективна идентичност – негативна и универсална. Това е логиката на крайните значения („вечност“, „смърт“, „самота“) и неясни програми („новост“, „писмо за най-важното“, „братство“), декларативна алитературност и желание за пресъздаване на литературата“ от нищото.” Характерно е, че моделът на „незабелязаното поколение“, възникнал в условията на институционална криза, но висок статус на националната литература, се използва активно през 90-те и 2000-те години за описание на съвременни теми..